Пещера Петралона

Наличието на голям брой пещери в страна, където 65% от територията е варовикова, е напълно естествено. Впрочем, Гърция е втората страна след Китай по брой пещери в света. Няколко хиляди от тези природни образувания са изследвани, картографирани и проучени, а над 100 са определени като обекти с изключителен интерес за посетители.

През 1959 г. местен жител от Петралона, в Халкидики, Северна Гърция, в опит да открие водоизточници за нуждите на селището, забелязва малка цепнатина по склоновете на планината Кацика. Двама смели младежи се спускат с въже на дълбочина 13 метра и при завръщането си описват впечатляващите образувания от сталактити и сталагмити, които виждат за първи път в живота си.

Същата година е проведено първото научно изследване на пещерата от председателя на Гръцкото спелеологично дружество Йоанис Петрохейлос и Анна Петрохейлу. Проучванията, продължили до 1964 г., разкриват голям брой зали и коридори с височина от 8 до 10 метра и изключително впечатляваща вътрешна декорация.

Скалните образувания наподобяват гигантски кактуси, розови перли, масивни колони или фини завеси, а на много места водни басейни се захранват от сталактитен материал.

Освен със своята природна красота и мащаби, пещерата е от изключително значение поради своя антропологичен и палеонтологичен интерес. През 1960 г., по време на изследванията, е открит най-важният артефакт – череп на праисторически човек, уникален за Гърция, който днес се съхранява в Университета в Солун. Смята се, че той е живял преди около 200 000 години и представлява преходна форма между Homo Erectus и Homo Sapiens – най-старото доказателство за човешко присъствие в Гърция. Черепът е бил покрит със сталактитен материал.

Открити са също така вкаменени кости и зъби от местната фауна, включително мечки, хиени, лъвове, леопарди, носорози, елени и коне. Тези находки, заедно с каменни и костни инструменти, използвани от праисторическия обитател на пещерата, са изложени в Палеонтологичния музей, разположен само на няколко метра от пещерата.

Изследванията продължават до 1976 г. С финансиране от Гръцката национална туристическа организация и с грижата на Гръцкото спелеологично дружество, пещерата е отворена за посетители през 1979 г. Тя обхваща площ от 10 400 кв.м, дължината на коридорите достига около 2 000 метра, а температурата през цялата година остава постоянна – около 17°C (±1°C).